Сан Франциско за два дена – какво да да не пропускате?

Сан Франциско е един уникален град със стръмни улици и може би един от малкото северноамерикански мегаполиси, който има европейска атмосфера.
Ако разполагате само с един уикенд, е трудно да се разгледа всичко. Един много добър вариант е да си купите билет за цял ден за туристическо автобусче, както направихме ние. Така не се налага да наемате кола и да търсите и да плащате за паркинг. Тези автобусчета имат разписание и указани спирки, и може да се слиза и качва без ограничение в рамките на деня. Първата спирка на повечето от тези автобусчета е на Юниън Скуеър, откъдето тръгнахме и ние.

Ето списък с осем основни забележителности на Сан Франциско, които не трябва да пропускате:

1)      Да се повозите на кабелен трамвай

Кабелните трамваи на Сан Франциско са последните в света ръчно управлявани трамваи. В момента се движат три линии и въпреки че се използват и от жителите на града, по-голямата част от 7-те милиона пътници на година са основно туристи. Кабелните трамваи движещи се по-стръмните улици са една от атракциите на Сан Франциско. Трябваше да изчакаме да минат няколко пълни трамвая без свободно място, докато накрая успяхме да се качим отстрани прави.

Кабелен трамвай по улица Powell.

 

2)      Улица „Ломбард“

Това е улицата с най-острите завои в света. В една много стръмна отсечка от тази улица минават само коли с туристи. Завоите са толкова остри, че погледнати от долния край на улицата, наподобяват на паркинг за колите на хората, които живеят там.

 

Улица "Ломбард".

 

3)      Рибарският кей

Кратка разходка от улица „Ломбард“ ще ви изведе до Рибарските кейове с безброй много магазини, ресторанти и музеи. На кей 39 се излежават мързеливо големи тихоокеански тюлени, от кей 33 тръгват фериботите за остров „Алкатраз“. Районът е много оживен и е основна туристическа атракция.

 

Рибарският кей.

 

4)      Посещение на остров „Алкатраз“ – ако сте с деца, пропуснете!

Алкатраз е обявен за обект от национална значимост на САЩ през 1986 г. За да го посетите, трябва да се направи резервация. Това се налага, тъй като островът е разположен в заливът Сан Франциско, на 2.4 км от брега и единственият начин, по който може да се отиде до там е с ферибот. Пътуването в двете посоки и обиколката на затвора е около 2,5 часа. През 19 век Алкатраз е бил военен затвор, а от 1934 до 1965 федерален затвор, където са излежавали присъдите си изключително опасни затворници, причиняващи безредици в други федерални затвори. Сред по-известните от тях е бил Ал Капоне. Задължително си вземете апартчета за аудио тура, който прави обиколката на затвора много реална и те потапя в атмосферата и ежедневието там чрез разказите на надзиратели и затворници. Интересно и автентично преживяване, но също така изключително депресиращо и противно. Накрая те обхваща едно тягостно чувство и искаш да се махнеш по-скоро от това място.

 

Затворът "Алкатраз".

 

Затворът "Алкатраз".

 

Килия

    
5)      Мостът "Голдън Гейт"


Най-отличителната забележителност и символ на Сан Франциско! Пътуването ни до там беше дълго, поради натоварения трафик, а времето студено и ветровито за началото на август. Спряхме от северната страна на моста, който беше обвит в мъгла. И тогава изведнъж, както правехме снимки, облаците и мъглата изчезнаха и се появи слънцето – невероятно! Може да се спре и от южната част на моста.



Мостът "Голдън Гейт" - Vista Point South.

Мостът "Голдън Гейт" - Vista Point North.

6)      Чайна Таун

Не толкова внушителен вход, в сравнение с входа на Чайна Таун във Ванкувър, но определено ще се почувствате като в Китай – надписи изцяло на китайски, множество магазини за всякакви джунджурии, плодове, зеленчуци, подправки, риба, чайове.

 

Входът на Китайския квартал.

Китайският квартал.

 

7)      Юниън Скуеър

В непосредствена близост до Чайна Таун, Юниън Скуеър е централният площад на града. Тук се намират едни от най-луксозните хотели, големи търговски центрове, кафенета, магазини и ресторанти. Това е началната спирка на туристическите автобуси.

 

Юниън Скуеър.

 

8)      Площада „Аламо“ и къщите „Разноцветните Дами“

Друг много отличителен символ на Сан Францико са шестте къщи във викториански стил, наречени „Разноцветните дами“, зад които се виждат небостъргачите на града.

Painted Ladies

 

Хаваи

В края на април 2013 се осъществи една моя мечта – да посетя Хавайските острови. За да не губим време тръгнахме направо след работа в петък. Сутринта беше студена и дъждовна, тръгнах от вкъщи с ботуши, зимно палто и чадър, и малък куфар пълен с летни дрехи. Ботушите и чадъра оставих в офиса, но палтото си взех, за всеки случай, да не замръзна на връщане.

Нагласата ми беше, че полетът ще мине бързо и леко, и може би заради това ми се стори много дълъг – цели 6 часа, почти колкото от Лондон до Ню Йорк. Не знам дали защото полетът беше към екзотична дестинация, но стюардесите бяха много приятелски настроени и говореха на пътниците, така като че ли се познават с тях от години и фамилиарничаха, на моменти прекалено много. Но със сигурност успяха да създадат у нас ваканционно настроение и да ни накарат да забравим офиса и съпътстващите го одити, данъци, счетоводни сметки и екселски таблици, пълни със сложни формули.

През целия полет не видяхме едно късче земя – само величествения Тихи Океан и облаците, които го скриваха през повечето време. Пътувахме на югозапад, над част от земята където никога не бяхме ходили и се вълнувахме! По това време на годината Хаваи са с три часа назад от Ванкувър (невероятно – има и други места по земното кълбо, където всъщност часовника е назад) и с 13 часа назад от България. Като пристигнахме беше 12:30 през нощта ванкувърско време и 9:30 хавайско време. Въпреки, че знаех от прогнозата за времето, че ще е 25 С градуса, а заради влагата ще се усеща като 30 С, не вярвах, докато не го почувствам. За мое най-голямо щастие времето беше толкова топло и приятно и леко влажно (не като във Флорида, където влагата е 100% и те смазва още щом излезеш навън, а кожата започва да лепне). Веднага махнах жилетката и останах по къс ръкав, едва събрах зимното палто в куфара – готова бях за лятото, плажът, пясъка и океана!



Някъде на Тихия Океан.

 Кацнахме в Хонолулу, столицата на петдесетия американски щат Хаваи. Хавайската островна верига се състои от множество острови. В югоизточната част на архипелага са основните осем вулканични острови – Ниихау, Кауаи, Оаху (където е Хонолулу), Молокай, Ланай, Кахоолауе, Мауи и Остров Хаваи (или Големият Остров). Оаху е най-посещаваният остров, трети по големина, но много по-населен от останалите – там живеят около 1 милион души. Някои от основните индустрии са туризмът, производство на сандалово дърво, захар, ананаси и кафе. Туристите бяха предимно от САЩ, Канада и Япония. Освен на английски повечето надписи в магазините и заведенията бяха и на японски.

  Осемте основни Хавайски острова.

Настанихме се в хотел в централната част на Хонолулу – плажът Уайкики. Рецепцията на хотела беше отворена – нямаше прозорци нито врати, и навсякъде имаше вентилатори, монтирани по тавана. Ставаше страхотно течение и каквато съм зиморничава първата ми мисъл беше, че сигурно ще настина. Разбира се, това мое притеснение изчезна още на следващия ден, като осъзнах каква  жега е, и дори бях благодарна, че го имаше този приятен бриз.

Отворената рецепция на хотела.

От както се роди дъщеря ни, си мечтая как ще се наспя и как ще спя до късно, без нейното малко гласче да ме буди всеки божи ден в 7 ч. И ето че бяхме на почивка, само двамата с мъжа ми... и естествено нещата не се както си ги представяш – събудихме се в 6:30 сутринта в събота! Това се дължеше на трите часа разлика във времето – във Ванкувър вече беше 9:30 сутринта. Въпреки че легнахме късно, се чувствах абсолютно отпочинала и свежа, и нямах търпение да погледна през прозореца! Дръпнах тежките пердета и се откри прекрасната гледка към кратера на вулкана Даймънд Хед (Диамантената глава) огрян от слънцето. В далечината се виждаха жилищните райони с ниски едноетажни къщички, разположени на малки хълмчета. Виждаше се и зоологическата градина на Хонолулу и съседните хотели. Трябваше да ставаме, нямаме време за губене – все пак сме за 6 дена на Хаваи! Набързо слязохме край басейна на хотела за закуска и след това отидохме да разузнаваме плажът Уайкики.